вмъкнел

Речник на българския език

1. вмъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вмъкнел е производна форма на вмъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вмъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вмъкнел е производна форма на вмъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).