вметвал

Речник на българския език

1. вметвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вметвал е производна форма на вметвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вметвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вметвал е производна форма на вметвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вметвал — мин. деят. св. прич. м. р.

вметвал е производна форма на вметвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вметвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вметвал е производна форма на вметвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).