вместил си

Речник на българския език

1. вместил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вместил си е производна форма на вместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вместил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вместил си е производна форма на вместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).