вместил е

Речник на българския език

1. вместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вместил е е производна форма на вместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вместил е е производна форма на вместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).