вместели

Речник на българския език

1. вместели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вместели е производна форма на вместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вместели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вместели е производна форма на вместя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).