вменил е

Речник на българския език

1. вменил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вменил е е производна форма на вменя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вменил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вменил е е производна форма на вменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).