влюбя се

Речник на българския език

влю̀бя се преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

влю̀биш се, мин. св. влю̀бих се, мин. прич. влю̀бил се, св.вж. влюбвам се.

Грешни изписвания (3)

  • влюбъ се
  • влюбъ си
  • влюбя си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице влю-бя влю-бим
2 лице влю-биш влю-би-те
3 лице влю-би влю-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице влю-бих влю-бих-ме
2 лице влю-би влю-бих-те
3 лице влю-би влю-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице влю-бех влю-бех-ме
2 лице влю-бе-ше влю-бех-те
3 лице влю-бе-ше влю-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влюбил съм влюбила съм влюбило съм влюбили сме
2 лице влюбил си влюбила си влюбило си влюбили сте
3 лице влюбил е влюбила е влюбило е влюбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях влюбил бях влюбила бях влюбило бяхме влюбили
2 лице беше влюбил беше влюбила беше влюбило бяхте влюбили
3 лице беше влюбил беше влюбила беше влюбило бяха влюбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще влюбя ще влюбим
2 лице ще влюбиш ще влюбите
3 лице ще влюби ще влюбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм влюбил ще съм влюбила ще съм влюбило ще сме влюбили
2 лице ще си влюбил ще си влюбила ще си влюбило ще сте влюбили
3 лице ще е влюбил ще е влюбила ще е влюбило ще са влюбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да влюбя щяхме да влюбим
2 лице щеше да влюбиш щяхте да влюбите
3 лице щеше да влюби щяха да влюбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм влюбил щях да съм влюбила щях да съм влюбило щяхме да сме влюбили
2 лице щеше да си влюбил щеше да си влюбила щеше да си влюбило щяхте да сте влюбили
3 лице щеше да е влюбил щеше да е влюбила щеше да е влюбило щяха да са влюбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влюбел съм влюбела съм влюбело съм влюбели сме
2 лице влюбел си влюбела си влюбело си влюбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влюбил съм влюбила съм влюбило съм влюбили сме
2 лице влюбил си влюбила си влюбило си влюбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм влюбил била съм влюбила било съм влюбило били сме влюбили
2 лице бил си влюбил била си влюбила било си влюбило били сте влюбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да влюбя щяла съм да влюбя щяло съм да влюбя щели сме да влюбим
2 лице щял си да влюбиш щяла си да влюбиш щяло си да влюбиш щели сте да влюбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм влюбил щяла съм да съм влюбила щяло съм да съм влюбило щели сме да сме влюбили
2 лице щял си да си влюбил щяла си да си влюбила щяло си да си влюбило щели сте да сте влюбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих влюбил бих влюбила бих влюбило бихме влюбили
2 лице би влюбил би влюбила би влюбило бихте влюбили
3 лице би влюбил би влюбила би влюбило биха влюбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
влю-би влю-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род влю-бен
непълен член влю-бе-ния
пълен член влю-бе-ни-ят
женски род влю-бе-на
членувано влю-бе-на-та
среден род влю-бе-но
членувано влю-бе-но-то
множествено число влю-бе-ни
членувано влю-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род влю-бил
непълен член влю-би-лия
пълен член влю-би-ли-ят
женски род влю-би-ла
членувано влю-би-ла-та
среден род влю-би-ло
членувано влю-би-ло-то
множествено число влю-би-ли
членувано влю-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род влю-бел
женски род влю-бе-ла
среден род влю-бе-ло
множествено число влю-бе-ли