влудявал е

Речник на българския език

1. влудявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудявал е е производна форма на влудявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влудявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудявал е е производна форма на влудявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. влудявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудявал е е производна форма на влудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).