влудявал

Речник на българския език

1. влудявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудявал е производна форма на влудявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влудявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудявал е производна форма на влудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. влудявал — мин. деят. св. прич. м. р.

влудявал е производна форма на влудявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. влудявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

влудявал е производна форма на влудявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).