влудило

Речник на българския език

1. влудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влудило е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. влудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

влудило е производна форма на влудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).