влудила

Речник на българския език

1. влудила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

влудила е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. влудила — мин. деят. св. прич. ж. р.

влудила е производна форма на влудя (мин. деят. св. прич. ж. р.).