влошил

Речник на българския език

1. влошил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влошил е производна форма на влоша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влошил — мин. деят. св. прич. м. р.

влошил е производна форма на влоша (мин. деят. св. прич. м. р.).