влечало

Речник на българския език

1. влечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влечало е производна форма на влека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. влечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

влечало е производна форма на влека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).