влелия

Речник на българския език

1. влелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

влелия е производна форма на влея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. влелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

влелия е производна форма на влея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).