влеели

Речник на българския език

1. влеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

влеели е производна форма на влея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. влеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

влеели е производна форма на влея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. влеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

влеели е производна форма на влея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. влеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

влеели е производна форма на влея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).