вледила

Речник на българския език

1. вледила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вледила е производна форма на вледя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вледила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вледила е производна форма на вледя (мин. деят. св. прич. ж. р.).