вледил

Речник на българския език

1. вледил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вледил е производна форма на вледя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вледил — мин. деят. св. прич. м. р.

вледил е производна форма на вледя (мин. деят. св. прич. м. р.).