владичестваха

Речник на българския език

1. владичестваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

владичестваха е производна форма на владичествам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. владичестваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

владичестваха е производна форма на владичествам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).