владичествала

Речник на българския език

1. владичествала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

владичествала е производна форма на владичествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. владичествала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

владичествала е производна форма на владичествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. владичествала — мин. деят. св. прич. ж. р.

владичествала е производна форма на владичествам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. владичествала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

владичествала е производна форма на владичествам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).