владичествал

Речник на българския език

1. владичествал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

владичествал е производна форма на владичествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. владичествал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

владичествал е производна форма на владичествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. владичествал — мин. деят. св. прич. м. р.

владичествал е производна форма на владичествам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. владичествал — мин. деят. несв. прич. м. р.

владичествал е производна форма на владичествам (мин. деят. несв. прич. м. р.).