вкусил си

Речник на българския език

1. вкусил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкусил си е производна форма на вкуся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вкусил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкусил си е производна форма на вкуся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).