вкусило

Речник на българския език

1. вкусило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкусило е производна форма на вкуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкусило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вкусило е производна форма на вкуся (мин. деят. св. прич. ср. р.).