вкочанило е

Речник на българския език

1. вкочанило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочанило е е производна форма на вкочаня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкочанило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочанило е е производна форма на вкочаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).