вкочани

Речник на българския език

1. вкочани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вкочани е производна форма на вкочаня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вкочани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вкочани е производна форма на вкочаня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вкочани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вкочани е производна форма на вкочаня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. вкочани — повелително наклонение, ед. ч.

вкочани е производна форма на вкочаня (повелително наклонение, ед. ч.).