вкочанеело

Речник на българския език

1. вкочанеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочанеело е производна форма на вкочанея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкочанеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вкочанеело е производна форма на вкочанея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).