вкостенявало е

Речник на българския език

1. вкостенявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкостенявало е е производна форма на вкостенявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкостенявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкостенявало е е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкостенявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкостенявало е е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).