вкоравявал

Речник на българския език

1. вкоравявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравявал е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоравявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравявал е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкоравявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вкоравявал е производна форма на вкоравявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вкоравявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкоравявал е производна форма на вкоравявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).