вкоравява

Речник на българския език

1. вкоравява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вкоравява е производна форма на вкоравявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вкоравява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вкоравява е производна форма на вкоравявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вкоравява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вкоравява е производна форма на вкоравявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).