вкокаляла

Речник на българския език

1. вкокаляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкокаляла е производна форма на вкокаля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкокаляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вкокаляла е производна форма на вкокаля се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).