вкокалял

Речник на българския език

1. вкокалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкокалял е производна форма на вкокаля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкокалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкокалял е производна форма на вкокаля се (мин. деят. несв. прич. м. р.).