вкокалявали

Речник на българския език

1. вкокалявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вкокалявали е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкокалявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вкокалявали е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. вкокалявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вкокалявали е производна форма на вкокалявам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. вкокалявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вкокалявали е производна форма на вкокалявам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).