вкокалявала

Речник на българския език

1. вкокалявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкокалявала е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкокалявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкокалявала е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вкокалявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вкокалявала е производна форма на вкокалявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вкокалявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вкокалявала е производна форма на вкокалявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).