вкокалява

Речник на българския език

1. вкокалява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вкокалява е производна форма на вкокалявам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вкокалява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вкокалява е производна форма на вкокалявам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вкокалява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вкокалява е производна форма на вкокалявам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).