вкокалило

Речник на българския език

1. вкокалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкокалило е производна форма на вкокаля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкокалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вкокалило е производна форма на вкокаля се (мин. деят. св. прич. ср. р.).