вкокалели

Речник на българския език

1. вкокалели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вкокалели е производна форма на вкокаля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкокалели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вкокалели е производна форма на вкокаля се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).