вковял

Речник на българския език

1. вковял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вковял е производна форма на вкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вковял — мин. деят. несв. прич. м. р.

вковял е производна форма на вкова (мин. деят. несв. прич. м. р.).