вковели

Речник на българския език

1. вковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вковели е производна форма на вкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вковели е производна форма на вкова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).