вковала

Речник на българския език

1. вковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вковала е производна форма на вкова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вковала е производна форма на вкова (мин. деят. св. прич. ж. р.).