вковал

Речник на българския език

1. вковал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вковал е производна форма на вкова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вковал — мин. деят. св. прич. м. р.

вковал е производна форма на вкова (мин. деят. св. прич. м. р.).