вклинявал

Речник на българския език

1. вклинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вклинявал е производна форма на вклинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вклинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вклинявал е производна форма на вклинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вклинявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вклинявал е производна форма на вклинявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вклинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вклинявал е производна форма на вклинявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).