вклинил е

Речник на българския език

1. вклинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вклинил е е производна форма на вклиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вклинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вклинил е е производна форма на вклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).