вклещил е

Речник на българския език

1. вклещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вклещил е е производна форма на вклещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вклещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вклещил е е производна форма на вклещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).