вкиселил

Речник на българския език

1. вкиселил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкиселил е производна форма на вкиселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкиселил — мин. деят. св. прич. м. р.

вкиселил е производна форма на вкиселя (мин. деят. св. прич. м. р.).