вихрила е

Речник на българския език

1. вихрила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вихрила е е производна форма на вихря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вихрила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вихрила е е производна форма на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).