витаминизирал

Речник на българския език

1. витаминизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

витаминизирал е производна форма на витаминизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. витаминизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

витаминизирал е производна форма на витаминизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. витаминизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

витаминизирал е производна форма на витаминизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. витаминизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

витаминизирал е производна форма на витаминизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).