витала

Речник на българския език

1. витала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

витала е производна форма на витая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. витала — мин. деят. св. прич. ж. р.

витала е производна форма на витая (мин. деят. св. прич. ж. р.).