виснете

Речник на българския език

1. виснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

виснете е производна форма на висна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. виснете — повелително наклонение, мн. ч.

виснете е производна форма на висна (повелително наклонение, мн. ч.).