виснела

Речник на българския език

1. виснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

виснела е производна форма на висна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. виснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

виснела е производна форма на висна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).