висини

Речник на българския език

1. висинѝ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., висина̀, ж.
1. Въздушното пространство високо над земята. Във висините има птица.
2. Планинско възвишение; височина.

Грешни изписвания (3)

  • весени
  • весини
  • висени

2. висини — мн. ч.

висини е производна форма на висина (мн. ч.).