вироглавстваха

Речник на българския език

1. вироглавстваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вироглавстваха е производна форма на вироглавствам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вироглавстваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вироглавстваха е производна форма на вироглавствам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).